СПОДЕЛИ

Има филми, които използват морето за фон, за да подсилят основната си идея, а има и такива, които разказват историята на морето. Днес, ще говорим за втория тип филми, за онези, в които бурното море ще остави неизлечима тъга в сърцето ви, за да ви напомни за вече познати истини, трудни за произнасяне, лесни за досещане без особени подсказки или асоциации. Бартер събира титулярния отбор от познатите стари муцуни на българското кино, без да ни натрапва своите послания по кой знае колко атрактивен или претенциозен начин. Защото когато човек е способен да прогледне за доброто и да се опълчва срещу несправедливостта в името на своята голяма страст, не са нужни нито грандиозни думи, нито спиращи дъха скъпи сцени. Скъпото не винаги блести, понякога то е грубо и недодялано, като построението на две-на три с подръчни материали и предмети, представляващи най-горещите спомени от толкова различни съдби в импровизираното рибарско градче на един варненски плаж в квартал Аспарухово. Това не е просто улицата на разбитите мечти и прясно сготвената рибена чорба всеки ден, точно по обед, а после късно вечер, когато на една маса на по чаша ракия спокойно могат да се съберат настоящ политик, местния тузар със съмнително минало и бъдеще, скромен рибар, бивш затворник и компания от застаряващи дами, все още неизгубили вярата в голямата любов. Това е плажната ивица на градски аскети, сами пожелали да се откъснат от съвременната действителност – лъскава, десететажна, силно бетонирана, луксозна и толкова фалшива, че действа почти затъпяващо и оскверняващо за цял живот. Тук царуват други закони – не тези от последно приетите наредби за правилата и реда, по който могат да се строят новите хотели на плажа. Тук царува законът на бартера: „Аз днес на вас, а той (онзи горе) утре на мен!“. И ако си мислите, че вече няма хора, вярващи в максимата „Прави добро, за да получиш и ти някой ден добро“, лъжете се. Просто те са изчезващ вид, а и те не стоят закотвени в бетонираната зона на любимото море. Морето – да имаш връзка с морето не може да се сравни и с най-силния брак, с най-праведната политика, с най-дълбоката поучителна история за прогреса на обществото. Когато морето стане част от живота ти, да се откажеш от него, означава да се откажеш от човека, който си – такъв, какъвто вълните са те изтъкали, от който мъртвото течение е взело лошото, а при прилив те е закърпил с надежда и вяра.

Историята на филма Бартер е низ от множество човешки съдби, срещани всеки ден и на вашата улица. Но голямото свързващо звено между тях е една обща несгода – не по-малко позната напоследък за родното ни общество, а именно незаконното, безцеремонното и несправедливо застрояване на родното черноморско крайбрежие. Банда от мутри решава да завземе терена, осеян с грижливо поддържани вече десетилетия наред колиби на рибари, изгубени души, бегълци, все хора, влюбени в морето. В центъра на тези събития влиза Хиндо – младият рибар, който до последно ще отказва да напусне своето импровизирано лобно място. Той не иска и да чуе, че някой може да дойде и да открадне голямото му щастие, което реално е така просто и малко: да живее на брега, да лови риба, от която повече от половината няма да продаде, а ще раздаде без пари на хората (защото от пенсионери, например, пари не трябва да се вземат), ще почерпи и бедни, и богати, и стари, и млади. Защото това дори не са даровете на Хиндо – те са на морето. Доброто прозира толкова силно от оръфаната душа на героя, че в един момент се запитваме „Нима това не е големият смисъл да съществуваме?“ Нима доброто, а не красотата ще спаси света, както природата, а не инфраструктурният прогрес е голямото богатство на съвременното човечество?

Драмата Бартер е по режисура на Атанас Киряков, а в нея участват любимците на българската публика Владимир Пенев, Васил Димитров, Калин Вельов, Койна Русева, Татяна Лолова, Михаил Мутафов, Филип Аврамов, Мартина Вачкова, Антонио Николов. Филмът представлява лирическо продължение на документалния филм „Омагьосан от морето“ и е заснет за по-малко от 20 дни. Та на кой снимачен екип би му потрябвало да чака години наред за брилянтен декор, когато има пред себе си красивия черноморски бряг…?

Автор: Виктория Дичева

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here