СПОДЕЛИ

С подобно послание, шегувайки се, че заглавието може да се окаже и някакво друго, трето, ни представи новия си филм режисьорът Димитър Коцев – Шошо. А когато изгледаш този филм на един дъх, в края, когато текат финалните надписи, дори не се сещаш за такива малки подробности като заглавия. Защото хубавите, стойностните неща нямат конкретно название, те просто те карат да се почувстваш по един или друг начин, карат те да се замислиш, да премислиш и в най-добрия случай да осмислиш…

А във филма Маймуна се сблъскваме с много неща от живота, които си заслужава да бъдат премислени, само че поднесени през погледа на едно дете. Защото детето, понякога, осъзнава много по-бързо и по-реално това, което ни се случва – без значение дали е малка радост в днешния ден, за която трябва да сме благодарни, или огромна загуба, която ще ни научи да живеем по-друг, но не по-малко хубав и смислен начин. Детството, детската психика и детската душа с нейните терзания и страсти, е ключова фигура в Маймуна. Тя отваря очите ни, сякаш проглеждаме за пръв път. Посочва ни как да живеем, въпреки парадоксът, че възрастните трябва да насочват децата. Детето – то е онова съкровище във вашия ден, което ще ви обича безрезервно дори когато ви няма, когато не го разбирате, когато откажете да си отворите очите за неговите най-съкровени желания. И точно като една маймуна обаче, детето ще прескача от клон на клон, за да търси отговорите – то няма нужда от вашите отговори, защото знае, че дълбоко в себе, вие, ние, възрастните пропускаме толкова много неща, че трябва да се засрамим. Или поне да се опрем на детето – та то може да ни научи на толкова много неща.

Самият филм Маймуна или Баща ми, майка ми, сестра ми разказва историята на макар и малко объркано, но много сплотено и изключително реалистично обрисувано семейство – две сестри делят един баща, но имат различни майки, с напълно различни светогледи и възприятия за околния свят. Всички тези различия обаче не разделят двете сестри. Те остават верни една на друга и на своя баща до последно. Те са връзката в това модерно и по-голямо от нормалното семейство. Те го правят семейство в истинския смисъл на думата – онази малка общност, в която винаги можеш да се приютиш, когато ти стане тъжно или когато имаш да споделиш свое щастие, победа или интерес. И въпреки че, това семейство е на път да се разбие, защото общият баща остава в кома след тежка операция, за която дори разказва на дъщерите си под формата на шега, филмът не ни кара да плачем от някаква сподавена мъка, онази мъка, която смъртта води с вечната си спътница, отчаянието. Отново то – детето – то ни дава поредният урок. Хората не умират, когато за тях мислят и когато ги обичат. И когато една загуба те е накарала да помогнеш на някого, изпаднал в беда, да достигне голяма победа в душевните си терзания, тя не е загуба. Тя е начин да продължиш напред. Да бъдеш себе си – да бъдеш детето, което винаги си бил.

Филмът Баща ми, майка ми, сестра ми, получил в последствие заглавието Маймуна, е носител на наградата на публиката за най-добър филм от тазгодишното издание на филмовия фестивал София филм фест. В екипа на Димитър Коцев – Шошо срещаме още и сценаристът Иван Марков, добре познатите на българската публика актьори Иван Вергов и Ана Пападопулу, както и новите малки кино звезди Радина Боршош и Александра Костова.

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here