СПОДЕЛИ

В навечерието на световната премиера на дългоочаквания седми епизод на сагата Star Wars, вечер, която подлуди целия свят, нашият екип реши да скипне суматохата и да се отдаде на киното с реализъм, на киното с болка и любов, с мисъл и отворени въпроси, на българското кино. Виктория бе филм, който ще остане в сърцата ни до края, защото въпреки името си, той няма победители. Победителят си ти, зрителя, който ако останал докоснат от тази драматична и в същото време позната и до ден днешен в обществото ни история ще прокопае дупка в душата ни, за да може след като излезем от кино салона, да направим всичко възможно да я запълним. Точно това е и посланието, което открихме във Виктория – когато животът ни се обърка и вече сякаш е късно, последствията трудно могат да се заличат. Но ако открием малко по-рано кои са наистина стойностните неща, кои са ценностите, на които е редно да се уповаваме, може би, ще имаме шанс да се измъкнем от затворения кръг на неразбиране и отхвърляне, на потиснати емоции и на недоизказани слова…За героите на Виктория бе късно, но за теб драги зрительо, все още не е…

Българския игрален филм Виктория от 18 декември по кината
Филмът Виктория ни въвлича в историята на едно младо семейство, история, развила се от 1979 до 1994 година, т.е. история на комунизъм, на преход, на дълга опашка за хляб, за малко обич. Майката – Боряна – се зарича да не ражда никога, ако страната ни остане под тоталитарен режим. Но мисията й е неуспешна, защото на бял свят се появява Виктория – тя е различна, не само защото не е била желана и ще остане нежелана от майка си до края на филма, но и защото се ражда без пъпна връв. Това й качество я превръща в истински трофей за Тодор Живков. До края на своето управление той засипва малкото момиче с подаръци, каквито нито едно дете на комунизма не е могло дори да си представи – пред мразещия тоталитарния режим поглед на нейната майка, вечно с цигара в ръка, с тъжен поглед, с отвеяна мечта, която тя знае, че никога няма да се сбъдне, а именно да замине далеч от България, от партията, от своята собствена майка, която дори не е майка, та тя е партиен член. Но в това ревю ние няма да говорим за политически проблеми, радваме се, за което. На преден план за нас остава връзката на между майка и дъщеря, която в този филм е толкова крехка, че сякаш липсва, така, както на малката Виктория й липсва пъпна връв, сякаш от самото си зачеване тя е била откъсната от корена си, от най-святия за себе си човек. И накрая Виктория ще остане ничие дете – нито на партията, нито на своята майка с демократични и либерални възгледи, нито дори на своята няма баба. Майка й Ирмена, ще продължава да страда по изгубената си младост, по неспазеното пред себе си обещание и по измисления в съзнанието си провал, който ще я провали като родител. Колко майки могат да се припознаят в Ирмена и да признаят своите грешки? И колко дъщери ще замълчат, докато гледат Виктория и ще разберат, че, всъщност, техните майки са най-ценното и близкото по плът и кръв, по душа и по допир, което имат?

откък от българския филм виктория
Филмът Виктория създава релефна многопластовост от емоции. Той ни кара да мразим партията, която се меси в живота ни, отмъква ни възможността сами да направим своя избор и ни кара да обичаме – така както Ирмена не успя да обикне Виктория, така както Виктория никога няма да разбере, че може да се обича. В този филм няма победители. Нещастието сякаш е оставило толкова траен отпечатък по лицата на героите, че те дори не осъзнават колко много горчивина носят в себе си и колко много от нея предават на околните. Дори в края на сюжетната линия да се прокрадва лека светлина, която би могла да огрее всички, ние оставаме тъжни. Ние сме длъжни да запазим малко парченце тъга от всеки – от един баща и съпруг, който дори с помощта на партията на съумява да съгради семейство, от една майка, чието най-голямо нещастие е да се сърди на собствената си дъщеря, че е нещастна, от една стара жена, която не намира до последния си дъх път към своето дете, от една Виктория, която няма да победи болката, а просто ще продължи напред…!
Филмът Виктория прави премиерата си на световния фестивал за независимо кино в Сънданс на 19 януари, 2014. Това е първият български пълнометражен филм селектиран в програмата на този фестивал. Режисьор и сценарист на филма е Майя Виткова. В главните роли гледайте Ирмена Чичикова, Дария Виткова, Димо Димов и Калина Виткова.

Автор: Виктория Дичева

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here