СПОДЕЛИ

 Фактът, че сигурно ние сме последните, които коментираме и пишем ревю за филма Дякон Левски, не е случаен. Предпочетохме цялата тази шумотевица около продукцията да отмине, за да се разграничим от нея. Имаше моменти, в които решихме, че негативното отношение и критиките към филма са изцяло част от една маркетингова стратегия, целяща да предизвика масова гледаемост. Не знаем дали това е така, но ако е – целта е постигната. Убедени сме, че много от вас се стичаха към кино салоните, за изгледат Дякон Левски само и само, за да видят с какво толкова бе опетнен образа на Апостола и възможно ли е, всъщност, една кино продукция да постигне такава мисия…

Кадър от филма Дякон Левски
Тази статия не носи духа нито на възхвалата, нито на критиката. Защото е излишно. Кои сме ние, че да правим разборен анализ на историята? Кой ни дава право да сме сигурни в това, което в действителност се е случило? И всъщност какъв е смисълът да критикуваме режисьора на филма, който реално е първият човек от години насам, посветил част от времето си, за да ни накара да се сетим за Васил Левски. Нека си го признаем – отдавна не се бяхме сещали за него… Ако Апостолът не беше изпсувал във филма, нямаше скоро изобщо да заговорим за светлата му личност. И ако някои от сцените не бяха противоречиви и по някакъв начин неприемливи да стоят до образа на Левски, този образ щеше да остане някъде доста надълбоко в съзнанието ни. Без изобщо да имаме нужда да говорим за него. 3 март е. Може би, днес сме в настроение да си спомняме за героите на българската история. Но какво става утре, на 10 март, след месец, след половин година? Тогава някой ще има ли изобщо потребността да се прекланя, да споменава и да говори за величието на родината, за свещената личност на Левски? Не. Нека си го признаем. И нека си признаем, че без този филм щяхме да продължаваме да потъваме в забрава. Нямаше да говорим за Левски. Дякон Левски е филмът, който, може би ни събуди…За кратко. Под светлините на кино прожектора, насред модерния свят, в който обаче, очевидно има място и за миналото….

Безспорно няма никакъв смисъл да коментираме сюжетната линия на Дякон Левски. Всички сме учили история – надяваме се – и всички сме наясно за живота и делото на Апостола. По-важни са акцентите във филма. Някои от тях не ни харесаха, но пък други ни впечатлиха. Повечето от историческите препратки на режисьора – за Димитър Общи, за Първата българска легия и Раковски са изцяло в духа на написаното от Захари Стоянов в неговите Записки по българските въстания. Това е похвално, защото най-накрая българинът трябва да разбере. Историята си е история и дори някои от нейните сцени да не ни харесват, те са факт. Факт е неразбирателството между Раковски и много негови съратници. Факт са и някои не толкова морални действия на четниците и борците за свобода по събирането на средства. Но въпросът е друг – в тази светлина ли трябваше да представим Левски? Песнопойната му дарба, любовните отношения с калугерката и смирението му ли са най-важните негови черти, които трябваше да видим на екрана? И да се върнем пак на псувнята…Нали не си мислите, че Левски не е псувал? Той е бил човек – млад мъж в разцвета на силите си и една псувня едва ли може да опетни образа му. По-интересното е защо в края на филма чуем от устата на светлата му личност „Да ти е*а майката”, а нито един път не чухме „Свобода или смърт!”? И защо имаше толкова много сцени с турски мотиви, а не революционни песни и български обичаи? Кое е по-важно – да се покаже, че Левски е нормален човек, който е имал отношения с жена и кавги с английския барон за гърне с мощи на светец или гръмката и мощна осанка на Апостола, който милее за народа си, а свободата за него е мисия, за която е готов да умре? Ще ви кажем кое е по-важно за българина – той има нужда да вижда героя си, да вижда Левски такъв, какъвто е в представите му, борбен, смел, себеотвержен, амбициозен и непоколебим, а не смирен, объркан и циничен. Да правиш филм за Дякона е отговорно и може би, екипът на продукцията трябваше да постъпи малко по-отговорно, да снима сцените с постоянното съзнание от какво има нужда българската аудитория. А тя има нужда да види Левски в най-силната му светлина. Трябваше ли да ни отнемат това удоволствие? Трябваше ли филм, посветен на Апостола да включва толкова излишни сцени, които нямат общо с делото му?

Кадър от филма Дякон Левски

Станалото станало…Заснетото заснето. Все пак – отново го казваме – филмът Дякон Левски, без значение дали ни е харесал, или не – носи нещо положително със себе си. Той ни накара да си спомним, да се събудим, да се противим срещу опетняването на историята и нейните светли образи. Всеки българин трябва да изгледа Дякон Левски и дали ще остане очарован, или не, целта е постигната – всички ние разбрахме, че имаме огромна нужда да се свързваме с героите на миналото си и да ги предпазваме дори от толкова значителни или незначителни посегателства върху образите им…

Автор: Виктория Дичева

Кадър от филма Дякон Левски

Снимка: Българска история

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here