СПОДЕЛИ

Постер на българския игрален филм Буферна зонаАко търсите забавление и увлекателна история, няма да ги намерите в Буферна зона. Ако очаквате нещо типично и изключително динамично, също не го търсете в Буферна зона. Така ни предупреди режисьор на филма – Георги Дюлгеров – докато официално го представяше по време на София Филм Фест в Дома на киното в Града под тепетата. Това ви предупреждаваме и ние самите, защото понякога, един продукт на изкуството просто не може да е нито забавен, нито динамичен, за да ви внуши онова, заради което е създадено…А Буферна зона, със сигурност, не е създаден, за да ви разсмее или разплаче. Той ще ви накара да се замислите, да си спомните, да си представите, да си пофантазирите и накрая просто да искате да заспите…

Буферна зона е невероятен по свой си начин. Макар и биографичен, филмът, все пак, е обгърнат от магията на художествената фикция и тази симбиоза между реално и нереално витае през цялото развитие на сюжетната линия. От друга страна, самата история ни въвлича в едно изпитание и лутане между миналото, съня, илюзията и действителността, които, колкото и да не вярваме, са еднакво значими и с еднакво проявяваща се сила в живота ни. Историята на Буферна зона започва с катастрофа. В нея известен български режисьор губи любимата си съпруга – също артист, но в сферата на музиката. И всъщност, причината за тази катастрофа и нейните отражения в живота на режисьора Тодор Черкезов, става и повод за основния поток от събития във филма. Ако трябва да направим обстоен анализ на Буферна зона, то структурата му ще следва да се разграничи на няколко отделни сюжета, всеки от които започва със сън, преминава през миналото на героя и свършва с определен извод за неговите страхове, грехове и слабости. Защото в крайна сметка, сънят е единственото място, на което си признаваме за грешките си и на което поглеждаме в очите на собствените си страхове, за да продължим напред. И защото в един момент, всеки от нас разбира, че понякога реалното е по-нереално от нереалното. За съжаление, този момент на прозрение, най-често ни застига или твърде късно, или когато виждаме, че старостта идва, за да превземе стремежите ни, любовта ни и дори хората, на които най-много държим. И не е случайно, че самият режисьор Дюлгеров не прави грешката сами да прозрем посланието на неговия автобиографичен филм, а ни го дава наготово, като мото, изписано още с първите надписи на прожекцията: „Светът на старостта е свят, който се свива. По-малките неща се увеличават. Малцина са вече важни за вас, но те пък са много важни…“.

Откъс от филма Буферна Зона

По този начин, с това директно послание и с този уникално дълбок и проникновен филм пожела да си тръгне завинаги от киното големия български режисьор Георги Дюлгеров. Можем само да му благодарим – за мъдростта, за Буферна зона като носталгична отиваща си някъде в безвремието рапсодия за последния творчески стон и за всички останали кино продукции, които никога няма да забравим.Буферна зона не е за забавление. Тя е за отдаване на почит. Към Дюлгеров и към живота, който всеки един от нас има честта да изпита през призмата на своята собствена мъдрост.
Буферна зона е по сценарий и режисура на Георги Дюлгеров. В него ще видите познати лица като култовия актьор Руси Чанев, а също така и Стефка Янорова, Розалия АбгарянТигран Торосян, Христина Иванова, Снежина Петрова, Ивайло Христов и други.

Автор: Виктория Дичева

Снимки: bufernazona.com

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here