СПОДЕЛИ



Здравейте скъпи приятели, тези дни взехме интервю от режисьора Костадин Бонев. Най – новият му филм Потъването на Созопол излиза по кината на 3 април.

Здравейте, ще може ли да се представите с няколко думи на нашите скъпи читатели ?

Правя кино повече от 30 години. Сам не мога да повярвам, че е така. Защото помня подробности от снимките на различни филми сякаш са били вчера. Струва ми се, че първите ми филми бяха доста разпилени и хаотични. Спомням си стремежа непрекъснато нещо да поправям след като бяха завършени. Работех практически с непроменяем екип. Понякога с оператора Константин Занков пишехме заедно сценариите. През 90 – те години дойдоха и първите успехи. Излязоха „Ловци на сънища”, „Писма до Долната Земя”, „Под облак”, „Търпението на камъка”… Тогава все още се снимаше на лента… Първият филм, който монтирахме електронно беше „Под облак”. Бяхме кръстили компютъра „Мистър Бийн”…
После дойдоха игралните „Подгряване на вчерашния обед” и „Военен кореспондент”. „Подгряването” влезе в конкурсите на фестивалите в Москва и Карлови вари едновременно, беше показан на над 20 други фестивала в Европа, Америка и Азия.
Междувременно продължавах да правя и документално кино – „Корабите са пълни”, „Европолис”, „Вапцаров, Пет разказа за един разстрел”.

На 3 април е премиерата на новия Ви филм „Потъването на Созопол“.Разкажете малко за филма.

Трудно се разказва филм, в който изображението и емоцията играят толкова важна роля. Най – общо казано, това е филм, с който се опитваме да си обясним защо обикновено губим хората, които обичаме? Това е и филм за нашите грешки и опитите да ги поправим, макар и със закъснение.

Потъването на Созопол - снимка от филма

Как се роди идеята за сюжета?

Филмът е по едноименния роман на Ина Вълчанова. Както отбеляза критиката при неговото излизане от печат „В него витае някаква тиха лудост”. Дълго време носех книгата със себе си – навсякъде където отидех. След това седнахме с Ина и три години се опитвахме да направим от романа сценарий за филм.

Какво е вашето лично послание от филма?

По време на правенето на един филм екипът се превръща в единен организъм – с обща кръвоносна система. Настъпва момент, в който вложеното от оператора, художника, или актьорите аз възприемам като неотменна част от моето усилие. Така е и с посланията. Искам да кажа, че първоначалните индивидуални импулси някак неусетно се превръщат в единно и неделимо цяло. И посланието е посланието на групата, на Цялото: „Има моменти, в които за да намериш изход от ситуацията, трябва да повярваш в чудо. И то, Чудото се превръща в твоето спасение.”

Срещнахте ли трудности или пък случи ли ви се нещо по интересно по време на снимките?

Снимането на филм може да се сравни с други дейности, изискващи върховна концентрация – като жътвата например, или като изливането на бетонна плоча. Изливането на плоча при строеж на къща трябва да се извърши в рамките на деня. Трябва да се работи бързо и точно, защото в противен случай бетонът ще се втвърди и трябва да се изхвърли. В такъв ден човекът, който гради къщата се обажда на приятели и съседи, на най – верните си хора и те работят на върха на своите физически възможности. Един филмов екип е нещо такова. Когато Стефан Тодоров снимаше подводните снимки с Деян Донков и Леонид Йовчев в ледените морски води край Приморско, за мен оставаше да стоя на брега и да се моля всичко там долу да завърши благополучно.

Имали ли сте и предишни отношения с някой от екипа на филма и състава му и как по принцип успявате да намерите общ език и разбирателство с актьорите и артистите?

Аз практически работя с един и същи екип – оператора Константин Занков, художника Георги Тодоров, композитора Николай Иванов, звукорежисьора Валентин Кирилов, монтажиста Тома Вашаров, художника на костюмите Боряна Семерджиева, с Нина Кирова, Орлин Руевски и Валентин Орлов… Мога да изброявам още. Всеки един от нас е готов да бръкне с голи ръце в огъня за другия. А работата с актьорите си е чиста химия. Някои го описват в учебници. За мен начинът по който даден режисьор работи с актьорите е индивидуален и зависи от неговите лични качества. Както и от качествата на актьорите, разбира се.

С какъв бюджет разполагахте за направата на филма „Потъването на Созопол“ ?

Филмът разполагаше със среден за българските стандарти бюджет – малко над един милион лева.

Филма има ли държавно подпомагане ?

Да, филмът е субсидиран от Националния Филмов Център.

Колко време Ви отне създаването на филма от идеята до финалния монтаж ?

Година и половина до спечелването на субсидията и още две, докато филмът беше завършен. Снимачният период беше 5 седмици, постпродукцията – монтаж, озвучаване и всичко останало продължи по – малко от 6 месеца.

Ще се опитате ли да излъчите филма зад граница ? И ако вече сте почнали преговори на какъв етап са ?

Филмът вече беше показан в Америка в рамките на „СоИндипендънт”. Предстои показването му в Лондон. Няколко фестивала вече проявиха интерес, чакаме окончателно споразумение.

А замисляте ли да пуснете филма и онлайн, за да може да стигне до по голяма част от българите ?

Филмът тръгва по кината от 3 април. Разпространител е „А Плюс Филмс”. Продуцентите от БъРъ Филм имат договор за излъчване по БНТ. След това ще качим филма на някоя от платформите за българско кино, разбира се.

Започна ли българинът да цени родното кино и какви са вашите лични наблюдения за развитието му ?

Българинът не е единно понятие. Статистиката сочи, че 70 % от хората в България не стъпват в кино. Те ще имат шанс да видят филма по телевизията, ако не са си изключили българските програми. Но смея да твърдя, че отливът на зрителите от кинозалите, в които се показват български филми е в миналото. Разпространението на български филми е апостолска работа. Макар и бавно, тя дава плодове. Предстои София Филм Фест. Направете опит, идете да видите някой от българските филми, които са в програмата. Гарантирам ви, че ще си намерите билети много трудно.

Според вас ще има ли български филм, който да надмине по приходи филма Мисия Лондон ?

Искрено се надявам, че това ще се случи. Младото ни кино е способно на изненади.

Тази година ще бъде ли по добра за българското кино отколкото миналата ?

Не бих могъл да кажа. Ако следите оскарите, ще видите, че и в Холивуд има успешни и не дотам успешни години. Днес някой да си спомня окичените с оскари „Артистът”, или „12 години в робство”?

В предишен разговор, ми споменахте, че Netcinema.bg е откупила някой от вашите филми. Разкажете малко за тях, кои са и кога ще може да ги гледаме ?

Netcinema е платформа, която тепърва ще набира скорост. Договорихме се някои от документалните ми филми от последните години да бъдат показвани там. Става дума за „Корабите са пълни”, който съдържа уникални кадри от архива на Стивън Спилбърг и Филмотеката на Ерусалим, „Европолис, Градът на Делтата” – с повече от десет международни награди, „Класификация на спомени” и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел”. Пускането им е предвидено за април.

С кое нещо можете най – да се похвалите, че сте постигнали в своя живот до сега?

С това, от което хората най – малко се интересуват. Имам прекрасно семейство, умни и работливи деца, жена, която да ми търпи лудостите. И да ги разбира.

Какви са бъдещите ви планове в киното?

След толкова години в киното, би трябвало да съм се научил на основното: Не правя планове за повече от една година напред.

Какво мислите за проекта bgcino.com, какво Ви допада и какво бихте искали да има за в бъдеще ?

Той е част от общата вълна на подем и желание за изграждане, което се забелязва в младите хора, занимаващи се с кино. Резултатите от усилията няма да дойдат веднага. Важното е да вярвате в смисъла на това, което правите. И да не се огъвате пред трудностите, които неотменно ще ви съпътстват.

Какво бихте пожелали на нашите скъпи читатели ?

По – скоро бих им благодарил за отзивчивостта. Представям си ги в зала, хванали се за ръце, затаили дъх, гледат на екрана поредната човешка история, която ще ги разплаче, или ще ги накара да се смеят…

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here