СПОДЕЛИ

 2014 година си замина, но честно казано, от гледна точка на киното, едва ли бързо ще я забравим. И с право – годината ни донесе доста заглавия, а самата родна филмова индустрия отбеляза значителен скок в опита си да се осъвремени и обогати, както и ръст не само паричен, но и чисто любителски. Трябва да признаем, все повече българи харесват новото родно кино и все повече родното кино ни дава поводи да бъдем горди и доволни след края на всяка отделна продукция.

Лично ние можем да споделим, че доста заглавия – и на документални филми, и на сериали – оставиха траен отпечатък в съзнанието ни. Разбира се, би било трудно, а и доста излишно, да описваме за пореден път сюжетните им линии. По-важното в случая за нас е да проследим впечатленията, които родното кино на 2014 година ни остави като цяло…А посланията им витаят все още и в умовете, и в сърцата на хората. Защото в крайна сметка, точно това отличава българския филм от който и да е друг – дори от най-хитовите американски продукции – посланието! В България, и в българското кино посланието винаги е било изключително емблематично, близко до хората и техните съдби. А нали най-важното за един режисьор, сценарист или продуцент е да докосне аудиторията и да я накара да се припознае било то в персонажите, или в историите на филмите им?
Родната действителност, нейната сурова истина и жилав стремеж към щастие и любов – въпреки милионите несгоди на съвременното ни ежедневие – е мотив, засегнат на няколко пъти в заглавията от 2014 година. Припомнете си „На границата”… Колко от вас се трогнаха от неистовия стремеж към истината и към познанието на Валентин? А колко от вас видяха злобата, позната от улиците, работното място и обществото днес в очите на възпитателя, изигран от големия актьор Николай Урумов? По-важно обаче е, че „На границата” ни припомни за Йордан Йовков и ако има дори един човек, който е решил да препрочете или дори да се запознае с творчеството на писателя, след като е изгледал финала на сериала, значи „На границата” не просто изпълнение една допълнителна мисия да събуди заспалия и забравил за красивите неща в живота българин, но и да ни накара да започнем да вярваме в доброто и най-вече в изкуството.

Кадър от българскияг сериал На Границата

Подобни теми са загатнати и в „Съдилището”. Някои от нас го изгледаха, защото видяха името на Асен Блатечки по афишите му. В края на продукцията обаче едва ли остана човек, който не мислеше повече за горчилката, оставена като след от кино продукцията, отколкото за сексапилния актьор. В действителност, „Съдилището” промени мирогледа на българския зрител, като го накара да търси светлина в тъмното, атрактивно в обикновеното и не на последно място надежда в хаоса. В днешни дни, всичко това ни е повече от необходимо и ако един филм ни го подари просто ей-така, то тогава можем спокойно да кажем, че изкуството – и по-конкретно киното – в България е живо и по-пленително от всякога!
Споменахме историята, вечното и гласовете от миналото. Всички те оживяха, взеха нова роля и преобърнаха съзнанието ни със заглавията „Пътят към Коста дел Маресме” и „Знакът на българина”. Осъзнаваме, че на пръв поглед двете заглавия могат и да нямат общо, а освен това първият е игрален филм, а вторият – сериал. Но всъщност, двете продукции имат много общо. Те ни припомниха кое е значимо, кое ни прави българи и колко трудно е на човек да избяга от своето минало, от корените си и най-вече от същината и природата си.
Но да преобърнем темата и да поговорим за нещо по-забавно, защото родното кино на 2014 година ни поднесе и доста хумор. Така, най-накрая млади и стари доживяха да видят пълнометражната кино адаптация на онлайн феномена „Българ”. Наред с това, смехът и забавленията бяха доста добре отбелязани и в „Живи легенди”. Освен това, Влади Въргала ни изненада и с „Шменти Капели: Легендата”, а втората част на „Корпус за бързо реагиране” просто ни спука от смях. Трябва да отбележим, че позитивното, комичното и увлекателното в родната кино индустрия все по-силно започва да набира скорост. И слава Богу – всеки един от нас има нужда да се посмее и позабавлява, нали така? Със сигурност, ще го правим и през 2015 година, защото и тя ни е приготвила супер кино изненади!

Е вие лично какво ще запомните от българското кино през 2014 година?
Споделете! Вашето мнение е важно и интересно за нас!

Автор: Виктория Дичева

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here