СПОДЕЛИ

 На границата – първи впечатления

Всичко започва някъде тук, съвсем наблизо, в съвременната действителност. Зрителят е пренесен в малко село, с ежедневните му проблеми, безпаричие и монотонен бит. Точно тук се намира и един от оскъдните български социални домове за изоставени деца. Нещата са абсолютно същите, каквито го познаваме от днес – много български деца с нормално развитие, а дори и талантливи, момчета с ромско минало и произход, но незнайно бъдеще, едно преждевременно и прекалено грубо еманципирано момиче, участващо в женски бой, далавери и несправедливости сред управата на институцията, добрият учител и проблемното момче с висок интелект, но диагноза „прекалено емоционалност, тежък психически дисбаланс след травмата от изоставянето и употреба на канабис”, наричани накратко „черната овца на дома за сираци”. Първоначално, цялата тази реалност изглежда съвсем неуместна на фона на очакванията за селска идилия, любов и военни национални подвизи, каквито познаваме от богатия свят на Йовковия разказ…А обещанията и предварителният преглед на новия български сериалНа границата“ обещаваха, че ще е по сюжет на Йордан Йовкав и цикъла му от брилянтни разкази „Край Места”.

На границата - първи впечатления

Сюжетът още по-силно се заплита и взима необичаен ход, след като в историята се промъква куп стари писма, датиращи от времето, когато българите са поставяли на края на повечето думи „буболечка” или така нареченото последно „ъ”. От друга страна, точно, когато на границата на настоящето преминава отблясъкът от миналото, нещата сякаш започват да се проясняват – като изгрев край Места в тежки военни времена. През филма осезаемо се прокарва мост между епохата на Първата Световна Война (1914-1918 година) и зрителят е повече от запленен.

Проблемното момче – Вальо – участва в поредния си обир на стари къщи в селото – заедно с най-добрия си приятел (ром, чакащ вече 5 години дядо му да го прибере от дома). Съвсем случайно обаче двамата герои попадат на собственика на къщата. Вальо не успява да се измъкне като приятеля си и остава в къщата. За щастие собственикът не е от агресивни, а по-скоро от приказливите. Дядото не напада своя крадец, а влиза в разговор с него. Вальо открива стари писма от времето на Втората Световна Война и започва да чете още в къщата… След като успява да се измъкне, той отново ще извади единствената плячка от своето място на престъплението – стара кутия, пълна с още писма. Тези почти древни писания ще очертаят онази невидима граница между минало, сегашно и бъдеще, за да поставят знак за безвремие на всички онези неща, за които самият Йордан Йовков е говорил не просто с умиление, а с дълбока покорност – любов, приятелство, войни и мир, човешка доброта и съдбата…А самите писма някога са писани от млад военен пълководец, изпратен с войниците си на тогавашната българска граница с Гърция – край река Места.

 

Кадър от българскияг сериал На Границата

Сюжетната линия на филма На границата се базира изцяло сцени и мотиви от цикъла „Край Места”, който Йовков пише по личните си записки, водени някога от автора по време на участието му във Втората Световна Война. Писмата, които ще чете Вальо през дългия си път на възмъжаване, преоткриване на истинските неща в живота и постоянните му опити за бягство от дома за изоставени деца, са от времето, когато великият Йовков е бил мобилизиран в Беломорска Тракия. На границата няма да е нито поредният модерен филм с много силикон, високи скорости и интриги, нито класически военен филм за славата, националната кауза и героизма. Напротив – съвсем по йовковски, както писателят го прави в почти всяка своя творба – режисьорът и сценаристите на серийния филм ще представят войната в съвсем друго отражение. Нейният платоничен, извънфронтови облик, ще постави много акценти върху реалната липса на смисъл на съществуването й. В На границата обаче продуцентският екип иска да ни каже нещо съвсем друго – няма никакви граници и времеви измерения за ценности и понятия, които са еднакво силни, болезнени и очовечаващи изгубилите се в обстоятелствата хора и през войната, и през мирно време, и в дома за сираци, и на фронта, и през 20, и през 21 век.

Серийният български филм На границата е създаден по гениалния и изключително проникновения сценарий на Димитър Стоянович. Режисьор на продукцията е Станимир Трифонов, който сам признава за голямото предизвикателство да филмираш уникалния език на Йовков. Макар и благозвучен и хипнотизиращ, истината е, че той е много далеч от структурата на обичайната киносюжетна линия. И все пак, първите впечатления от На границата, създадени едва само от встъпителната част, говорят единствено и само за това колко добре са се справили Трифонов и Стоянович. Не по-малко важна роля са изиграли и актьорите на филма. В На Границата взимат участие Димо Алексиев (авторът на писмата), познат най-вече с участието си в култовата продукция „7 часа разлика”, любимецът от „Господари на ефира” Валентин Танев, легендата на българското кино Николай Урумов, Иван Несторов, Иван Панев, Росица Обрешкова и разбира се младият талант Мартин Димитров в главната роля на Вальо.

Истината е, че първият епизод на очакваната да стане хитова продукция На границата пленява и грабва вниманието по особен начин – не Холивудски, лъскав или динамично напрегнат. Не. На границата ви кара да вникнете, да останете на в сюжета на филма, както оставате по страниците на кратък, но толкова дълбоко написан разказ на Йовков. Очакванията за филма са големи и те задължително трябва да се оправдаят – особено имайки предвид факта, че се намесва името на големия Йордан Йовков и се засягат болезнени теми като Първата Световна Война (смятана от много експерти за далеч по-жестока и от Втората Световна Война). На първи преглед, с първия си епизод, и първата загадъчна аура, която поставя около себе си, На границата дава заявка за един различен, но, безспорно истински филм, за живия живот, имащ проекция и днес, и в далечното минало, та дори и някъде там, в бъдещето…

На границата – няма да съжалявате, ако се впуснете в това историко-проникновено приключение, предоставено ни едновременно от гения на легендата в родната проза Йовков и напредъка на съвременното българско художествено кино изкуство.

 

Автор: Виктория Дичева

 

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here