СПОДЕЛИ

Българският филм Урок създаде дискусии, трогна много жени, обърка много мъже и в същото време каза на обществото ни нещо, което по принцип всеки ден дъвчем с часове наред. Макар и да са нямали конкретна подобна цел или мисия да предизвика определени полемики, режисьорският екип на Урок – Петър Вълчанов и Кристина Грозева – признават, че с тази своя дебютна съвместна работа постигат синхрон в мисленето за живота и киното днес. Самите те на няколко пъти коментират пред журналисти, че сюжетната линия е полубиографична. Двамата виждат статия за учителка, която обира родна банка, и идеята да напишат филм по тази история, която само в първия миг изглежда сензационна или ексклузивна, се ражда като нещо напълно естествено. Но в Урок няма нищо кой знае колко сензационно или ексклузивно. И макар от New York Times да определят филма като „ефективен и напрегнат“, ние ние видяхме нито ефективност, нито напрежение в него. Защо ли? Защото този тип напрежение ни е познато. Виждали сме го. Чували сме за него. Изпитвали сме го. А що се касае до ефективността, времената хората и реда, в който живеем, да се променя под вдъхновението на едно произведение на изкуството каквото е киното, отминаха, ако изобщо някога са съществували. Напрежението е по-скоро съпричастност. А ефективността – потвърждение, за това, че тези неща се случват и в медиите като репортаж, и в киното като отличен сюжет, и в живота като низ от събития, които е много вероятно да застигнат и нас, и вас….

кадър от българския филм Урок

Но да поговорим по-конкретно за сюжета на Урок, за да си отговорим и на въпроса на какво точно ни научи филмът…Историята, както вече ви казахме, се върти около млада учителка, която започва часа си по английски език с новината, че някой е откраднал парите на една от ученичките й. От началото на тази сцена, която между другото завършва със събирането на 10 стотинки от всяко дете, за да може окраденото да си купи закуска, по идея на г-жата, разбира се, до самия край, Надежда Даскалова ще търси начин както да разбере кой е крадецът, така и как най-умело и възпитателски да го накаже. Междувременно, парите са и основната грижа на г-жа Даскалова. Оказва, се че отхвърленият от живота и можещ да се справи с него неин съпруг умишлено не е внасял вноските по семейния кредит, което води и до пристигането на частен съдебен изпълнител, за да каже на двамата, че къщата им се изнася на търг, ако не съберат цялата крупна сума. Това става в същия ден, когато става и кражбата в училище. Така, Надежда изпада в две ситуации, които изцяло поглъщат съзнанието й и я впускат в неистова борба срещу какви ли не сурови и иронични подигравки на съдбата. Няма да ви споделим и една от тях, защото ще се удивите колко реалистични и поразяващи са и по-скоро колко поразяващ може да е човек в напълно реалистичната ситуация да остане без пукната пара. Да няма нищо. Освен достойнството и принципите си. А те често пречат. Понякога ви правят креативни. Друг път ви предават…

Надежда няма да изневери на принципите си до последно и това са част от уроците – наред с тези по английски език – които тя Постер на българският итларен филм Уросвсеки ден, особено след случката с кражбата – преподава на учениците си. Тя ще иска да накара и виновника да си плати, да си понесе наказанието. Тя е научена така. От любящата си майка и дори от почти нехайния си баща. Животът обаче все още не я беше научил – не съди, докато не преживееш. Не учи, докато не знаеш. Не се предавай, защото така или иначе си затънал до уши в калта…Не, скъпи приятели, това съвсем не са единствените уроци, на които ни научи Урок. Филмът, всъщност, постави мост между правилното и неправилното така, че двете станаха почти еднакви понятия. Колко по-неправилно е да откраднеш парите за закуска на съученик, отколкото да ограбиш банка, за да спасиш семейството си? А правилно ли е да учиш децата си на добро, докато ти кроиш своя план за зло…? Кой кого учи в крайна сметка – ние от грешките си или грешките нас на това какви хора всъщност се крият дълбоко вътре в нас…

Гледайте Урок със специалното участие на Маргита Гошева, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов, Андреа Тодорова и Иванка Братоева. Филмът е отличен с наградите за Пълнометражен филм на Фестивала в Сан Себастиан, Наградата на гилдия „Критика” към СБФД, Наградата на акредитираните журналисти Сан Себастиан ’14 – Награда за най-добър нов режисьор Гьотеборг ’15 – Международна награда за дебют „Ингмар Бергман” Солун ’14 – Най-добър сценарий и „Бронзов Александър” Токио ’14 – Специалната награда на журито; номинация за Голямата награда „Токио” Варшава ’14 – Наградата в програма „1-2 Competition” (поделена с шведския Hur man stoppar ett bröllop) Анже ’15 – Най-добра актриса (Маргита Гошева) МФФ „Орхидея” (Еквадор) ’14 – Най-добър филм „Молодист”, Киев ’14 – Наградата на ФИПРЕССИ. Заслужава си вниманието ви!

Автор: Виктория Дичева

1 коментар

  1. На българското кино най-много му пречат шуробаджанащината и лакомията. Всъщност, това е известно на всички. Вашият въпрос, както и моят отговор, са напълно излишни. Тогава защо отговарям? Вероятно защото съм достатъчно глупав, за да изгубя няколко минути ей така, за нищо.

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here