Знаем, че честваме деня на бащата в края на декември, но тази година изпреварихме събитията. В средата на февруари започна излъчването на български сериен филм с популярни кино лица, но и с на пръв поглед, твърде стандартна сюжетна линия. За някои от вас дори би изглеждала банална. Обаче когато говорим за семейство, семейни ценности, бащата и неговите ценности и най-вече за беззащитната фигурка на детето в едно разбито семейство, не можем да си служим с термини като баналност или стандарт. Стандартите се променят прекалено бързо напоследък. И за съжаление, универсалните семейни стандарти също обръщат посоката до степен, която може да се окаже доста фатална най-вече за бъдещето, за децата.

Ето така възприехме първите два епизода от новия български сериал Денят на бащата – като средностатистическа история с висок индекс на катастрофалност. Въвлечени сме в историята на едно младо семейство. Поглеждайки на угрижената майка, на готиния баща, който се опитва да бъде приятел на детето си и едно симпатично и доста интелигентно за възрастта си момче, си мислим, че тук всичко би трябвало да е наред. Мислим се, че това семейство прилича на нашето, на съседското семейство, което всяка сутрин срещаме на входа, тръгвайки към собствените си ежедневни задължения. И си е така – това е вашето семейство. То е попаднало в риска, в който и вие можете да попаднете. Защото нито една съпруга и любяща майка не е имунизирана от изневери. Същевременно, нито един доскоро влюбен и готов на всичко за детето си съпруг не може да каже, със сигурност, че ще остане такъв – влюбен и готов на всичко в името на щастието на своето дете.

Денят на бащата

„Какво искаш да кажеш – че аз съм виновна, че ти изневерих ли?“. Почти всяка жена го е казвала и почти всеки мъж го е чувал. Почти всяка двойка е застрашена от това, което покосява семейството на Димо и Калина (главните герои в сериала) – инерцията на взаимоотношенията поради ежедневните грижи, безследно изчезналата романтика, заменена с „пенсионерския живот“ на вече порасналите влюбени, една случайна забежка, водеща до категорични и прекалено крайни изводи за края на любовта.

Денят на бащата отнася за всички бащи, без значение дали някога са изневерявали, мислили са го или искат да го направят. Денят на бащата е за виновните и невинните бащи, за отчаяните и решителните бащи, за бащите, които са готови да страдат в изчерпана връзка, за да не разстройват децата си, както и за тези, които могат цивилизовано да разграничат отношенията си с детето от тези със съпругата. Денят на бащата е за бащата, който няма избор, но и за бащата, който има прекалено много избори, но не оценя получено. Бащата, който бяга, за да се спаси, както и бащата, който остава, за да спаси детството на детето си.

Защото в крайна сметка, любовта винаги е била отговорност. Тя е отговорност към това, което си създал с любовта си – всички обещания, които си дал, спомените, които сте преживели заедно, децата, които носят отпечатъка на вече угасналата тръпка. Отказът да се бориш за всичко това е бягство от отговорност. Разпадането на комуникацията в семейството е първи признак на безотговорност. Но в тази безотговорност няма виновни и невинни. В нея има жертви – тази на изгубилия смисъл съпруг, на съкрушената от предателството майка, на изоставеното и объркано дете. Жертвата няма права и задължения. На нея трябва да се помогне.

И въпреки че все още сме в началото на серийния филм, убедени сме, че в него просто няма как да не намерят място теми като тази за Синдрома на родителското отчуждение, на практиката да се пренебрегва мнението на детето при разпределяне на родителските права и грижи по време на развод, на сложната система, върху която е устроена детската психология, която в неподозирани моменти се превръща в бомба със закъснител.

Да, Денят на бащата ни заинтригува. Болезнената реалистичност, изпипана под ритъма на баналните семейни истории и стандартите, върху които битува обществото ни, докосва по-силно от сложния заплетен сюжет или някой уникален специален ефект. Сериалът си заслужава да се гледа, за да ги разберем, жертвите, всяка по отделно. Защото само така можем да им помогнем. Само ако разберем някого и възстановим способността ни да комуникираме, можем да го измъкнем от дупката, в която е попаднал. А тази дупка, често се оказва, и пропастта, към която стремглаво сме се устремили и ние самите, без да подозираме…

Денят на бащата е режисиран от Павел Веснаков, а негов  оператор е Александър Станишев. Последният е добре популярен в родните кино среди с работата си в култови продукции като „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др. Сценаристи на сериала са Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова. В главните роли виждаме Захари Бахаров, Весела Бабинова и малкия симпатяга със страхотния си кино дебют Патрик Шон Хесън. Във филма ще видим и Александър Сано, Глория Петкова, Петя Силянова, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Явор Гърдев, Малин Кръстев, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова.

Автор: Виктория Дичева

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here