СПОДЕЛИ

Тазгодишното издание на филмовия фестивал Златен Ритон се проведе в сърцето на Града на тепетата и по-конкретно в старинния, но вече красиво обновен Дом на киното, град Пловдив. Близо седмица в надпреварата за най-добри отличия и престижни награди, цели 39 документални и 16 анимационни филма взеха участие както за слава, така и за паметно утвърждаване в света на седмото чудо на света – киното. Ние обаче решихме да поставим на преден план в очерка си именно анимацията, защото сметнахме, че точно тя крие онзи тайнствен сякаш безвремеви, а не вечен, универсален, а не таргетиран почерк на доброто, красивото и смисленото, погледнато през невинния и малко наивен детски поглед. За щастие, съвсем не сгрешихме, а напротив – решението ни, определено, бе правилно, защото макар и кратките, анимационните филми, които проследихме по време на събитието Златен Ритон 2014 година, ни заредиха с непозната до сега емоция – нетипична нито за игралното, нито за документалното кино. Така, се роди и идеята да ви предложим миниатюрните си откъси от Златен Ритон под формата на кратички коментари за магията на анимацията. А в Пловдив анимацията безкрай тази година, категорично, се показа в една нова, но чиста и оригинална светлина, за която си заслужава да разберете…

Снимка от златен ритон

Всичко започна с това Как Сърдел направи ремонт. Късометражното анимационно филмче ни запозна с един вечно нацупения Сърдел, който е готов на всичко, за да елиминира и последния лъч светлина от старото таванско помещение…Чувстващ се истински господар на тавана, Сърделът успява да изпълни творческия си проект, замислен не от друго, а чисто по неволя, като по пътя си среща нови приятели и вълнуващи приключения. Така се ражда една късометрежна приказка за изкуството, за продуктивността, която носи след себе си и още, и още ползи и усмивки, а накрая посланието за удоволствието просто да създадем нещо…

Внезапно, след края на първата прожекция ни изненадаха и с анимационната история за една обикновена Локва. И всички в залата си помислихме – че какво толкова може да ни разкаже една локва! Локвата обаче се оказа вълшебна и необикновена – каквато е и всяка малка радост в живота на хората. Тя подканва децата за игра, отразява лицето на красивата жена и дори дава възможност на всеки възрастен човек отново да се завърне в детството – просто ей-така, за да бъде безгрижен и свободен…

Свободни, но и безгрижни се чувстват и героите на следващата анимация – Любовна ръченица. Това е една класическа балканска история – за перипетите на обикновения човек, за музиката и хорото, които дават капка свеж въздух в сивото ежедневие и в ценностите на нашия регион – семейното огнище, любовта и жаждата за себедоказване, че можем и ще успеем! Всичко това си го представете на фона на истинска българска ръченица, между чиито ритми ще пламне една нова любов, за да продължи старите традиции!
Идва ред и на любимата ми част – Малко сутрешно престъпление. Това толкова кратичко черно-бяло анимационно филмче прониза съзнанието ми с големите си истини. Става въпрос за това как убийството, макар и по невнимание, не винаги смекчава вината и не винаги променя крайния резултат, както и за това как дребните неволи могат да объркат целия ни ден дотолкова, че да активизират съзнанието и да ни накарат да мислим по съвсем различен начин за нещата от живота, които волю или неволю ни заобикалят. Сюжетът е прост –сутрешно и протяжно убийство по невнимание на малка буболечка. Но колко фатална може да е една такава дребна постъпка?

В Хомоинсектус човешката съдба е представена в едва три минути и то през нищожния за хората живот на една муха… Всичко преминава бързо и бавно, неочаквано или планувано, но в крайна сметка ние всички сме живи същества и едно от нещата, които ни свързва е поривът към непознатото, към новото и към по-доброто, разбира се! А В Януари погледът е отправен не към новото, а отново към старото, към традиционното и обичайното. Част от комичния цикъл Анимационен календар, Януари ни разказва за традициите на християнския празник Богоявление и по-скоро онези симпатични обичаи, които българите са привнесли в празника. Дали обаче сме достатъчно подготвени, зрели и мотивирани да предадем тези традиции на бъдещето поколение така, както са го правили предците ни? Или ще потопим всичките си културни ценности заедно с християнския кръст в дълбоките води на новите технологии, пошлия нощен живот и жаждата за забавления…?

Снимки от златен ритон 2014В Танцът на Инана грацията и изяществото на една красива жена кореспондира с жестокостта и болезнената истина за голямата любов. Не търсете скрит замисъл в този анимационен филм, защото всичко в него е повече буквално, отколкото метафорично. Точно толкова изпепеляваща, безмилостна, дръзка и необяснима е и вашата голяма любов и вашият танц от характери, които понякога завършва с хармоничен блус, но понякога и с последно танго… Завършваме Откъси от Златен ритон – анимация без край или така наречения ни импровизиран очерк из най-новите анимационни филми, представени сред най-новия облик на легендарния пловдивски Дом на киното с Портал. В необятното пространство, наречено космос, различните същества дават едно на друго от своята енергия и живителни сили, за да се създаде нов живот. Това преливане на материи, духовност и вибрации обаче, макар и толкова красиво изобразено с майсторска компютърна анимация и безброй уникални по рода си ефекти, всъщност е най-старото и просто нещо от света, в който живеем – раждането като начин на продължение!Ако случайно сте пропуснали да посетите Златен Ритон 2014, не пропускайте да си наваксате! Нашият съвет е да изгледате всички анимационни филми, защото наистина си заслужават, а и защото всички ние никога няма да поискаме да пораснем, нали така?

Автор: Виктория Дичева

Снимки: Официалният сайт на събитието

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here