СПОДЕЛИ

Тазгодишният кино фестивал София Филм Фест в Пловдив, който отбеляза и своя двадесетгодишен юбилей, стартира с разтърсващо, различно и разобличено като едновременно много българско и малко чуждо за историята и обществото ни история заглавие: Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син. По време на премиерата му, част от екипа зад филма бяха така любезни да ни го представят, но истината е, че подобна качествена продукция понякога дори, няма нужда от представяне. Тя трябва да се почувства и изживее, а Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син е точно такъв филм – той носи посланието за човешката толерантност, преплетена със способността да можеш да се поставиш на нечие място, да се доближиш до история, за която знаеш, че не е твоята, но може да се окаже скица на бъдещето ти, да се поучиш от грешките на другите, за да видиш и своите собствени. Филмът ни поставя в паралела на толерантността и различията, а с това и ни въвлича в пълнометражна картина на действителност, пред която повечето предпочитаме да си затворим очите, защото така е по-лесно. Защото когато някой не е като теб, е по-лесно да го отлъчим. По-лесно е да затворим очи и да кажем „това не е моята история…“.

Кадър от българския филм Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син
По време на представянето на Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син първа започна да говори талантливата му режисьорка – Иглика Трифонова. Тя се съгласи с генералното определение на заглавието – „тежък филм“ – но наред с него сподели, че той не е филм за всеки, защото в него няма традиционен безсмислен хумор или скъпоструващи каскади. Това е заглавие, което провокира мисленето. Това е заглавие, което поставя съвестта ни кръстопът, в който за разлика от обичайните постулати за добро и зло, не винаги е лесно да определим кое точно е добро, и кое зло. Иглика Трифонова призна, че филмът бе правен цяло едно десетилетие, а минути след като видяхме финалните му надписи, ние си помислихме „Ако трябва да чакаме десет години, за да се създаде един наистина стойностен български филм, така да бъде. Истината е, че си заслужава и чакането, и усиленият труд“. Режисьорката завърши с това, че Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син не е филм, за който може да се пожелае приятно гледане. В него няма особено много приятни емоции и събития. И може би точно затова той и впечатлява толкова силно, защото ни изкара от глупавия правоъгълник на съвременната телевизия и кино индустрия, в която всичко е една заблуда и сън за розов мечтан край. В живота не винаги се случва това. В Босна не се случи…

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син е малко по-нестандартен български филм, поради простата причина, че той не разказва българска история, не събира само български актьори. Но в този факт е и неговата сила. Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син е подправен с много силен европейски заряд, поради участието на огромни световно известни актьори като шведският талант Самуел Фрьолер и френската актриса Роман Боренже, позната от култовите филми Апартаментът, Диви нощи, а и като гуруто на Леонардо Ди Каприо. Същевременно, не можем да не споменем и силните роли на двамата български актьори – младата звезда Ованес Торосян и добре познатия на родната кино аудитория Красимир Доков. Двамата са не просто епицентърът на българското актьорско участие в Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син, но и на съдебния процес в Трибунала, Хага, който процес е чертае основната сюжетна линия на филма. Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син ни запознава в детайли, онези човешките, извън бойното поле и политическата сага сълзи и малки трагедия на отделния босненец по време на братската война в Сараево. Миро или Деян пресъздава една от тези дребни, незачетени, непрочетени и дори неразбрани съдби на малките хора. Той е младо момче, което просто обича футбола и холандския отбор Аякс. Тази му страст и младежкото му увлечение го поставят в жестоката процесуална съдба да седи на скамейката като анонимен свидетел К109 в дело срещу военен, начело на съпротивителния отряд Гвардията в Босна. Някой се възползва от футболната страст на Миро-Деян, за да го подмами да свидетелства срещу човек, който дори не познава, за да го обвини в кървавата баня в една бяла къща, в едно малко обезлюдено от войната село. И така тази дребна подробност е на път да промени цял един народ, цял един свят, дори Запада, който лицемерно седи отстрани и раздава правосъдие за всичко случващо се в Сараево, без дори да си има и малка представа защо този Балкански регион е пропит с толкова много омраза, защо се случват всички тези кръвопролития. А самият Запад, самият Трибунал в Хага, съдебните органи – те дори не могат да разберат психологията, мотивите, живота и бита на тези малки хора в тази забравена от Бога Босна…

Кадър от българския филм Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син
Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син отварят бяла страница за религията, кръстосва противоречиви твърдения за съдебната система и правата на човека, влиза в мозъка на малкия човек, за да изкара от там най-съкровеното и пазеното и същевременно най-явното, онова, което ние не желаем да признаем. В един момент зрителят разбира, че религията е тази, която ни разделя, а вярата – прекалено ценна, за да бъде притежавана от всеки. В един момент човешките права се превръщат не в права, а в наказание. А човекът е захвърлен като ненужен товар, в чийто генетичен код е заложена съдба, невъзможна да бъде изкована по негов модел. И вярата става лъжа. Правото – най-несправедливата ценност. А човешката съдба – миг от вечността, който рано или късно забравяме. И когато започнем да забравяме, когато започнем да не се интересуваме от другите, когато дори в български филм за чужда, небългарска история не видим себе си, това става най-лошото. Ние се превръщаме в наказание за собствения ни Бог, в предатели на собствените ни отци и майки, в частици без заряд…
Като заключение, ще споменем и част от думите на продуцентката на филма – Росица Вълканова – която също бе на представянето. Тя помоли зрителите: „Ако Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син ви докосне, пратете свои приятели да гледат български филм“. Е, пращаме ви!

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here