СПОДЕЛИ

Брилянтен Стоян Радев, страхотна Духникова, все същият Джаро, много трупове в качеството на епизодични персонажи, болезнена реалност, едва долавящ се лъч за надежда, мирис на смърт, полъх на любов – това е малка част от гениалното изпълнение в първия пълнометражен филм на режисьора Димитър Димитров , Събирач на трупове

Откъс от филма Събирач на трупове
Това е тежък филм. Той не е за всеки, но зрителят, който му даде шанс или с ентусиазъм реши да му се отдаде, ще го хареса. Защото реалността, тя не може да не се хареса, тя не трябва да се отрича. Дори понякога да го искаме. А Събирач на трупове е толкова реален, колкото е реален и главният труп във филма. Живият труп на обществото ни. Което умира всеки ден, сред смрадта на злобата, на алчността и егоизма.
Събирач на трупове поставя граница между смъртта и живота върху пропукващия се тънък лед на черния хумор, отваря теми, за които, обикновено, не обичаме да говорим, за които се правим, че не знаем. Освен че ни впечатли актьорската игра в него, филмът ни заинтригува с нещо, до което отдавна не се бяхме сблъсквали в родната кино индустрия – деликатният паралел между трагедията на отворения край и реалистичния хепи енд. Защото щастливият край не трябва да бъде отричан. Той е напълно възможен, та дори и показващ се като почти угасваща искрица след низа от грозни, брутални, жестоки и свирепи сцени на миниатюрните ни ежедневни проблеми и сблъсъци на характери. На социални прослойки. На етноси. На професионални направления. На личности. Всичко това бе тук – в цветущия сценарий на Събирач от трупове. В развитието на образа на всеки един герой. В плавната, макар и изпълнена с яростни обрати, сюжетна линия. Всъщност, ще ви спестим подробностите около нея, защото тя, сюжетната линия, съвсем не е най-важна във филма. Събирач на трупове поставя важни акценти. Фокусира вниманието ни върху важното, защото точно като част от някои персонажи, ние всички бавно, малко по малко, сякаш забравяме кое е важното. Свикваме с идеята, че парите, славата и социалното положение е по-важно от добротата, от грижата към другия, от искреността. Свикнахме и с идеята, че общоприетите етикети са много по-достоверни от същината, от характера на един човек. И точно защото Събирач на трупове ни отваря очите за толкова много истини, те сякаш ни се сториха странни, нередни, объркани, неистински. ..

Откъс от филма Събирач на трупове
В този филм ще чуете реплики като „Да убиеш не е грях“ и ще си зададете не въпроса „Как може някой да го каже?“ вместо „А какво се е случило на този човек, че да си го помисли?“. В този филм ще усетите как присъствието на държавата у нас е толкова незначително, че ние всички сме като едно племе, което се чифтосва безразборно, без никой да знае накъде и защо отива на там…Не трябва да се сърдим на никого за това. Сърдити трябва да сме единствено на себе си, че сме допуснали това. И все пак отчаянието не е крайната точка на пътуването във филма. Напротив. Отчаянието просто трябва да се победи, за да се изхвърли неговия труп и на негово място отново да се възстанови равновесието.
Главните герои в историята на филма са двама буквално „събирачи на трупове“. Те пристигат почти едновременно с полицията, когато някой умре – без значение от какво, кога или къде. Работата им е да почистят. Буквално. Но никой дори и не подозира колко мръсно е в живота и душите на тези събирачи и колко лесно може да се въдвори отново чистотата – и за тях, и за нас като общество. Да, банално е, но нужно е понякога единствено любов. Точно любовта превръща живота на единия събирач – Ицето – на трупове в нещо повече от ежедневна смрад на мърша. Ицето е обикновен човек. Той е добър и чист, дори и да мирише постоянно на смърт. За него даже и колегата му, който е циганин, всъщност „не е никакъв мангал, щом ходи на работа и си плаща данъците“. За него и жената, в която се влюбва, не е лека жена, макар и да е метресата на гангстера. За него животът не е черно-бял. За Ицо да постъпиш правилно е не просто да послушаш себе си, но и да се запиташ как ще се почувства човекът срещу теб…Той е и наивен, и решителен. И точно защото е добър, животът в крайна сметка ще му отнеме любовта, защото той не би се почувствал добре с нея, защото в края той ще се заслужи истинското, доброто…

Ако ви се гледа нещо по-различно, ако ви се гледа български филм, в който смисълът надхвърля идеята за яростна престрелка в екшън филм или романтична история с блудкава история, Събирач на трупове е вашият филм.

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here