СПОДЕЛИ

Постер на българският игрален филм СъдилищетоВ Съдилището никой не съди никого, но вината е основен акцент в сюжетната линия. Героите силно са приковани към миналото си, а реалността е далеч от бъдещето, което всеки очаква за себе си. И макар зрителят до края да очаква някакъв лъч светлина и странен развой на събитията, който да доведе до желания хепи енд – който сме свикнали да дочакваме в американските кино продукции – спасение едва ли дебне отвсякъде. Защото Съдилището няма нищо общо с типичния филм от САЩ. Напротив – той ни въвлича в грубата действителност на България, като открехва едва доловими спомени от нашите лични съдби. И точно това е замисълът на Съдилището – върволицата от незабравени събития и подигравки на съдбата, които сякаш едновременно каляват и променят, разтърсват и превръщат настоящето в меланхолично безвремие.

Историята на българския филм Съдилището се фокусира върху едно класическо българско семейство с не толкова класическа съдба. Сюжетната линия започва с тъжно събитие, напомнящо помен. Никой не обаче не е починал – просто поредната селска мандра фалира и нейните работници са сякаш на опело на собственото си бъдеше. Сред тях е и Митьо – със собствената си цистерна за мляко и тежка участ, успяваща да го накара да прекрачи границите на собствените си закони, за да запази последното, което има – своя дом и близостта на сина си. Митьо има пред себе си тежкото задължение да изплати солиден кредит, теглен като последна отчаяна мярка за спасяването на болната му съпруга. За нещастие, жената на героя въпреки опитите му умира, а кредитът е гарантиран с ипотеката на дома, в който живеят само със сина си. Безработицата и липсата на каквито и да е алтернативи в обезлюденото село край границата с Турция ще накарат Митьо да направи два компромиса – да наруши закона и да помоли за помощ човека, който вече е разбил живота му. Тази лутаница между добро и зло, принципи и сурова действителност все пак ще накарат бащината любов да надделее над всякакви лични вътрешни борби. Митьо се оказва водач на бежанци, които преминават българската граница нелегално, за да попаднат в Турция. Това обаче съвсем не е всичко. Героят е ръководен от своя стар капитан – ръководителят на граничната полиция. Митьо и Капитана имат стара история – огромна трагедия, в която Митьо се нагърбва да носи тежък товар с вина вече няколко десетилетия наред.

Съдилището – един истински филм за българската действителност

Проследявайки необичайната история на Съдилището, почитателите на Асен Блатечки, могат да останат леко разочаровани, наблюдаващи го как излиза от ролята на лошото момче и влиза в тази на съвсем обикновен човек, който има необикновената смелост да се мъчи да забрави, да обича, за да бъде изцелен и да живее, за да даде живот на сина си. Не по-малко впечатление прави и изявата на Ованес Погосян. Познаваме го вече доста добре от Аве и Тилт, но в Съдилището младият български актьор сякаш поставя началото на една още по-проникновена игра, в която дълбоко е скрит куп от послания. Героят на Ованес – Васко – е същинското олицетворение на объркан младеж, който въпреки постоянните си спорове не може да спре да обича баща си до болка.

Съдилището – един филм за вината, която не може да бъде опростена, а истинският съд е представен като пуста дилема от решения, независещи от човешката воля и искрата за по-добро бъдеще. Историята е толкова разтърсваща и пленителна, че зрителят едва ли остава наранен от липсата на сладникава любов или динамичен екшън. Защото в Съдилището основната динамика е скрие в отношенията между хората – близки и познати, врагове и семейство, а любовта – тя е онзи пламък, който може да ни спаси, колкото и да ни е студено от тегобите в живота си. След приключването на филма, чийто финал умишлено няма да ви издадем, можем единствено и само да се вдъхновим от брилянтната режисура на Стефан Командарев, който ни накара да погледнем навътре в себе си и да намерим страховете и греховете си, за да ги преборим и с цената на всичко да ги изоставим в името на обичаните от нас хора.

Автор: Виктория Дичева

Снимки: Facebook

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here