СПОДЕЛИ

ОпределеПостер на българския игрален филм Потъването на Созополн като един от най-добрите български филми за 2015 година, Потъването на Созопол, на пръв поглед, вещае гибел и катастрофа, но, всъщност, той е по-скоро символ на спасителния пояс, който миналото ни подхвърля, за да оцелеем. Историята е изцяло базирана на едноименния роман от Ина Вълчанова, а с талантливата режисура на Костадин Бонев, тя се превръща в съвременната приказка за любовта, която, не винаги завършва така, както като деца сме си мислили, че задължително трябва да завърши.
Потъването на Созопол ни въвлича в личната драма на един мъж – на средна възраст и останал без нищо друго освен с 10-те си бутилки водка и надеждата, че може да върне времето назад или поне да накара съдбата да му изпрати чудо. Чаво обаче знае добре – нищо не се дава даром в живота – така, както и нищо не се отнема без причина, а на самия него са му били отнемани най-скъпите хора и мечти. Така, героят си поставя условие – след като изпие 10-те бутилки водка, той или ще получи прозрение, или ще се самоубие. Идеята за смъртта като неизбежна част от пътя, по който вървим от самото си раждане, та чак до нейния триумф, не по-малко осезамо и съвсем естествено се прокрадва в Потъването на Созопол. Но в случая, много по-страшна е смъртта, която те е застигнала без самият ти да си разбрал – когато нито алкохолният делириум, нито завръщането в морското градче, носещо спомен на всеки един от героите, на всеки един от нас, не могат да те накарат да изпиташ живота в себе си, да изпиташ каквото и да е било. За нас лично, точно това беше най-интересната част от филма – идеята за Созопол, за морската любов, за нещастието, пред което бледнее дори неописуемо удивителният пейзаж на древния черноморски град, която идея макар и само вмъкната като фон е толкова универсална, че напълно натурално би паснала на всяка друга човешка история. Всеки зрител има шанс да се припознае в някоя от сенките на Потъването на Созопол, да си спомни за онова, което е изгубил, да го потърси…Защото човекът има странния навик да се опитва да се завърне там, където е бил най-щастлив с надеждата, че ще намери щастието отново или поне ще успее да го помирише за пореден път, да го чуе, да го вкуси… Но не в Созопол и не в който и да е друг град или място самите ние можем да намерим покой. Единствено спомените и по-скоро тяхното удавяне в дъното на отчаянието са способни да ни спасят, да ни извадят от бурните води, да ни накарат да потънем с тях като за последно, а после да започнем наново плаването сред бурните течения на надеждата и вълните на неизвестното.

Потъването на Созопол - снимка от филма
Потъването на Созопол, категорично, е филм за любовта и младостта, за семейството и за морето. Но той е и филм за приятелството, защото понякога то е единственото, на което ни остава да се опрем, изпитвайки предчувствието, че тънем в собствената си бездна на носталгията и мъчението… Потъването на Созопол ще накара и вас да поискате да потънете – там, в онези потиснати моменти, за които обаче все още мислите и които, може би, тайно, желаете да върнете. А малко хора успяват да изплуват, без да стигнат дъното. Така че, с този филм ние искаме или не искаме осъзнаваме колко неистова нужда имаме да си спомним, да изживеем старото като ново, да направим новото като преди, да намерим малките Созополи, които сме изгубили някъде по пътя си…
Потъването на Созопол е режисиран от нашия скъп приятел и изключително талантлив режисьор Костадин Бонев, а в главните роли ще видите любимецът Деян Донков, красивата Снежина Петрова, винаги оригиналния с различния си поглед върху нещата Стефан Вълдобрев, и разбира се, бунтарят на родната пънк ню уейв музика – Васо Гюров.

Автор: Виктория Дичева

Коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here